Константин Тих - узурпаторът
епизод на ИСТОРИЯ.BG
При възстановяването на българската държава от братята Асен и Петър в края на 12-ти век и укрепването на престижа при Калоян и Иван Асен II в първата половина на 13-ти век, традиционният начин за унаследяване на царската власт в България от баща към син е променен от обстоятелствата и феодалните порядки.
Тази традиция е потъпкана и от проявите на узурпация при наследниците на Иван Асен II. За 4-5 години на престола в Търново се сменят няколко претенденти от фамилията Асеневци. Липсата на подкрепа и качества в тях открива пътя към царското достойнство на най-способните боляри.
Царската корона става център на жестоки междуособици, в които победител излиза кандидат извън Асеневци - скопският благородник Константин Тих. Византийските хронисти твърдят, че той е узурпатор и няма право на властта, защото е чужд на рода Асеневци.
Управление 1257-1277
Роден XIII век
вероятно Скопие, България
Починал 1277 г.България
Предшественик Мицо Асен
Наследник Ивайло
Константѝн Тих – Асѐн е български цар, управлявал Второто българско царство от 1257 до 1277 година. След възкачването му в Търновград, Константин Тих сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II. С това Константин придобива правото на фамилното име Асен и установява задължителната за времето си династична връзка и с династията Асеневци. Царят сключва общо три брака. Първата съпруга на Константин Асен е неизвестна по име българка. Константин Тих се развежда с нея, за да може да се ожени за Ирина Ласкарина Асенина, внучка на цар Иван Асен II, и по този начин да се сроди с династията на Асеневци. След смъртта на Ирина през 1268 г. или 1269 г. се жени за племенницата на Михаил VIII Палеолог – Мария Палеологина Кантакузина. От брака с Мария Палеологина той има един син – Михаил.
Константин е син на скопски благородник и български болярин с името Тих, живял в началото на XIII век. По майчина линия Константин е внук на великия жупан на Велико княжество Сърбия Стефан Неманя и съпругата му Ана Неманя. През 1257 г. Константин е издигнат от българските боляри да замести на престола неуспешния Мицо Асен. В страната избухва гражданска война. Константин получава голяма подкрепа и успява да надделее в двубоя. Мицо се затваря във владенията си в Месемврия (Несебър), откъдето към 1260 – 1261 г. сключва споразумение с император Михаил VIII Палеолог, според което предава Месемврия срещу земи в областта на р. Скамандър в Мала Азия и емигрира във Византия.
За да утвърди себе си като законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на Иван Асен II – Ирина Ласкарина Асенина, дъщеря на император Теодор II Дука Ласкарис от брака му с българската принцеса Елена Асенина. По този начин Константин Тих се свързва с Асеневата династия. Царят е впримчен и във война с унгарския крал Бела IV. Въпреки че в резултат на междуособици в Унгария Константин Тих успява да възвърне областта Северин под българския скиптър, през 1261 г. новият маджарски крал Стефан V отново откъсва тези земи от България, като също превзема Видин и Лом. Константин Тих получава помощ от руския княз Яков Светослав, който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като автономен управник във Видин, поддържайки отношения с Унгария и България.
Отстраняването от престола и ослепяването на малолетния никейски император Йоан IV Дука Ласкарис от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. изправя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. През 1264 г. Константин участва в поход срещу византийците заедно с 40-хилядна наемна татарска войска от Златната орда, но сравнително успешният му завършек не подобрява българското положение в териториално и политическо отношение.
След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г. Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за брак с племенницата на василевса – Мария Палеологина Кантакузина. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България Месемврия (Несебър) и Анхиало (Поморие), но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на Сицилия Карл (Шарл) I Анжуйски, който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на Латинската империя. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря Ефросина за хан Ногай от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Сключената от Михаил VIII уния с Рим на Втория Лионски събор допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и майка ѝ са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на унията с Римокатолическата църква.
Последните години на своето управление Константин Тих Асен прекарва частично обездвижен след злощастно падане от коня си. Управляващата върхушка застава плътно зад царицата Мария Кантакузина, която коронясва своя син Михаил III Асен за съцар скоро след раждането му през 1272 г. Мария също така дирижира свалянето от власт и последвалото отравяне на видинския деспот Яков Светослав през 1276 г.
Поради проточилите се скъпи и неуспешни войни, постоянните монголо-татарски набези на Златната орда и икономическа нестабилност, през 1277 г. в царството назрява гражданска война. Ивайло става предводител на недоволните и окаяни (предимно селски) маси, получавайки власт над значителни части от страната. Народните тълпи масово се стичат в отрядите на селския цар.
Константин Тих Асен се решава на мъжествена постъпка. Той излиза със своята малка войска срещу въстаниците, но претърпява разгром и бива посечен от меча на Ивайло.
Образът на този български цар е съхранен от фреските на Боянската църква, представящи го във времето на неговото величие и мощ. От портрета ни гледа благороден мъж с одухотворена осанка на истински аристократ и владетел от средата на ХІІІ век. Независимо от трагичния му край и неуспехите му, цар Константин Тих Асен е владетел с широк ренесансов хоризонт.