Видео: "Нежната власт Яна Язова"

На това място някога е било кафенето, което е събирало всички писатели на България, било е покрив на срещите, на конфликтите им, на слухове и лъжи, на амбициозни планове и драми. Съвсем близо до Писателското кафене на “Ангел Кънчев” №5 на улица “Раковска” живее една от най-известните поетеси и писателки на България. По времето преди девети септември 1944 година, времето когато Яна Язова - едно от най-нашумелите имена в писателските среди и една от най-бляскавите дами в литературните кафенета. Яна Язова надали някога прекрачвала прага на Ангел Кънчев 5 редом с други известни творци на българската литература тя е яростно запратена в миналото. Отречена не само безпрекословно, но и с презрение. За известно време името ѝ бива често споменавано на масите в Писателското кафене. Причината е загадъчната смърт на писателката. Тялото на Яна Язова е намерено полуразложено. В тогавашната преса подобни инциденти не намират място, но в София бързо плъзват слухове за убийство и грабеж. После всичко стихва и в Писателското кафене отново забравят Яна Язова. Случилото се в дома на писателската и причините за смъртта ѝ по-вероятно е завинаги да останат неизяснени, но в тази къща крадците е могло да бъдат привлечени не само с бижутата. 30 години забравената Яна Язова не спира да пише, въпреки че вратите на вестници и издателства са затворени за нея, а това някой не е забравил. Някои от тогавашните съседи на писателката споделяли, че лампата в дома ѝ е продължавала да свети много след ден на смъртта ѝ. По-възможно е не бижутата, а ръкописите на Яна Язова да са били най-ценното за крадците. Така или иначе някои от тях мистериозно изчезват. Сред тези ръкописи са били исторически романи, а един от тях - за Народният Съд.

23 май 1912 година в град Лом се ражда Люба Тодорова Ганчева - бъдещата Яна Язова. Баща ѝ Теодор Ганчев е завършил философия в Цюрих, майка ѝ Радка Бешикташева е от прочут калоферски род. Родителите на Люба са учители и ранният интерес към литературата на дъщеря им е напълно законен. Завършва гимназия в София през 1930 година. Активната си писателска дейност започва на 18 години. Неин литературен кръстник става професор Александър Балабанов. Тяхната връзка няма да престане да дразни литературните среди близо 20 години: ще им се присмиват и ще съчиняват подигравателни стихчета по техен адрес, но въпреки това любовта между колоритният професор и красивата млада поетеса ще живее защитена от собствената си сила.

“Когато отидох при него аз имах пет тетрадки с по 100 листа написани от двете страни със стихове и той се учуди че толкова много съм работила. Че толкова млада съм могла да напиша толкова много стихове. Накара ме да прочета нещо от последната тетрадка. И тогава ми посочи купища тетрадки стихове, разкази, романи изпращани през всички години от краища на България да ги прегледа и ми каза:

“Ти само няколко стихотворения ми прочети и аз по тях ще видя дали има нещо от теб или не. Ако видя че няма нищо от теб ще ти кажа да се заловиш с някой друг занаят” - това бяха първите му думи.

Мнозина си мислят че господин Балабанов е много добър човек, че е много мек и отстъпчив, но той мене за едно стихотворение 16 пъти ме връща. Понякога остро ми се караше като ми казваше в гнева си че съм си подигравала с поезията.” Преподавателят в Софийският университет; основателят на Катедрата по Класическа филология - забележителният познавач и изследовател на античната българска литература, лауреатът на Международната Гьотева награда е един от най-колоритните личности в светския живот - артистичен, емоционален, пословично разсеян; пише и стихове и макар, че не в поезията е силата му, в стихотворението си “Автобиография” сам се портретирал изключително точно:

„АВТОБИОГРАФИЯ

И мраз,

И жар;

И роб,

И цар;

И гроб,

И ден;

И лъв,

И мек -

За всеки час!

Такъв

Човек

Съм аз.”