Благата на плановото стопанство

"Започнах като обикновен счетоводител в ТКЗС, а после в АПК. И винаги съм се чудел защо излизахме на загуба. Произвеждахме продукция, която можеше да изхрани един стохиляден град, практически безплатна работна ръка: лев-два надник и с помощта на почти безплатен бригадирски труд на ученици и студенти.

Въпреки всичко бяхме на загуба. Когато започнах работа в ЦК разбрах защо, когато видях договорите и цените, по които изнасяхме. Ние бяхме длъжни да изнасяме за СССР селскостопанската си продукция под себестойност. Тогава още през 1960 година България фалира. А през периода 61-64 година дори бяхме принудени да предадем на Кремъл целият ни златен резерв БНБ - 32 тона злато. Фалирахме и през 1969-а след 1980 година когато Кремъл започна да изпитва сериозни трудности с набавяне на валута и резнаха енергийните доставки се стигна дори и до режим на тока, купони за бензин. Междувременно не ни беше разрешавано да търгуваме свободно с останалия свят Да не би да забогатеем случайно и си спомням, че пенсията на баба ми през 1987 г. беше 50 лв., заплатата на инженер - 200лв., литър бензин струваше вече левче."