Как бе създаден митът за "човеколюбивия" комунизъм в България

Свидетели сме, как през последните двайсетина години в България се създава един мит – митът, че по времето на комунистическия режим българите са живеели в някаква златна ера на благоденствие и добруване. Нещо като прастария исторически мит за "златната епоха". В исторически план не всеки човек има късмета да присъства на раждането на мит. С всичките му съпътстващи лъжи, преиначавания и лични пристрастия на творящите го. Факт е, че вече две поколения от огромното мнозинство от българските граждани живеят с този мит, отглеждат го, дундуркат го и постепенно го превръщат в заплаха за цялата нация и най-вече за собствените си деца.

Ако погледнем от днешна гледна точка, този мит е всъщност най-голямата и устойчива фалшива новина в историята на Третата българска държава. Неговата същност се крепи най-вече на ужасния народностен манталитет насаден от диктатурата, на която ѝ бяха необходими най-вече граждани послушни и не активни, търсещи закрилящото крило на една тирания, а не разчитащи на собствените си сили и привързаност към свободата. Готови да се откажат от свободите си в името на някаква илюзорна сигурност.

Именно за свободата ми е думата. Всички днешни апологети на комунизма ни обясняват все елементарни неща, като за билетчето от 6 стотинки, за 20-дневните отпуски по Черноморието и за евтиния салам „Камчия“, но удобно пропускат, че по онова време нямаше лична свобода. Разстрелваха на границата хората, които искаха да живеят някъде другаде, в свободни страни, тикаха ги в затвори, уволняваха ги, биеха ги, унищожаваха ги не само физически но и ментално. Говорят за евтините цени по онова време, но забравят, че режимът плащаше на майка ми 200 лева месечна заплата, която не ѝ стигаше за нищо. След като преди това беше натикал баща ѝ в Белене, а останалите от семейството -заточил из провинцията...

Но не за минусите на комунизма искам да говоря, защото това е тема безкрайна. Всеки човек с елементарна обща култура и все още работещо сиво вещество може да си даде сметка за тях... Тук говоря за създаването на един мит.

През 90-те години този мит почти не съществуваше в България, понеже беше прекалено близък времево до 80-те години, и на определен тип хора им беше някак неудобно да лъжат на едро за неща случили се само преди броени години.

Митът за „златната ера на комунизма“ обаче разцъфна в началото на 21 век не само поради увеличилата се дистанция на времето. Той някак удобно съвпадна с възраждането на Имперска путинова Русия с нейната екзистенциално объркана идеология за „суверенна демокрация“. Да, Путин окрили мнозина мерзавци по света, да надигнат глава и да се опитват да налагат на останалите извратените си ксенофобски, тоталитарни и антидемократични идеи. Така стана и тук и затова този мит избуя по-скоро като част от една световна тенденция.

Но има и една друга, вътрешна и по-дълбока причина за този носталгичен мит и това е особения мироглед на една огромна част от българския народ. Мироглед, който в никак не толерира индивидуалността, любовта към свободата и човешкото достойнство, а по скоро обратното – българинът е свикнал да се прикрепя към някоя група, чрез която единствено може да се изживява като личност, за него личните свободи не са морална ценност, а достойнството му свършва там, където започва материалния му интерес.

Завзетите медии също допринесоха не малко за този мит. Навред по телевизии и радиа през тия последни години неизменно шестваха хора щатни и нещастни сътрудници на комунистическите служби, служители на тия служби и най-обикновени партийци, които споделяха в ефира, колко се гордеят с „работата си за България“. Властта ги награждаваше с разни отдавна вече инфлационни медали и ордени, а средния българин се просълзяваше пред екрана.

Заради това ми се струва, че днес сме на път да създадем и трето поколение от дебили, след горопосочените две, което няма да може да разсъждава самостоятелно и което ще желае неистово Държавата да решава личните му проблеми. Така, както правеха бащите и дядовците му.

А стане ли това, вече ще сме изгубили Родината си безвъзвратно и пътят ще ни е само един...