Евгений Михайлов е български кинорежисьор, оператор на документални кадри от началото на прехода и политик, свързан със Съюза на демократичните сили (СДС). Най-известен е с това, че заснема емблематични видеозаписи от падането на режима на Тодор Живков и първите митинги през 1989–1990 г. На по-младата аудитория най-много би ѝ говорил фактът, че Евгений Михайлов е операторът заснел възмущението на другарката, която крещи "Кой ще ни даде пари???"
Роден е на 2 декември 1954 г. в София.
Завършва кинорежисура във ВГИК (Висш държавен институт по кинематография) в Москва през 1980 г.
Работи като режисьор и продуцент, а по-късно се включва и в политиката като представител на десницата.
Режисьор е на игралните филми „Дом за нежни души“ (1981), „Смъртта може да почака“ (1985) и „Сезонът на канарчетата“ (1993), които се смятат за важни заглавия в българското кино от края на комунизма и прехода.
Автор е и на документални филми като „Вечен двигател“ (1986), „Надбягване“ (1987) и „С открити карти“ (1988).
В периода 1997–2005 г. е директор на киноцентър „Бояна филм“, а оставката му през 2006 г. е в знак на несъгласие с начина на приватизация на студиото.
Като оператор с лична камера заснема ключови събития от ноември 1989 г. нататък – митинги, падането на Живков и ранните прояви на опозицията, превръщайки се в един от „очевидците зад камерата“ на прехода.
Тези записи многократно се използват в медии и документални филми като визуален архив на демократичните промени в България.
Свързан е със СДС и участва активно в обществените дебати за лустрация, ролята на ДС и оценката за комунистическия режим.
Често участва в медийни интервюта и коментари по политически и културни теми, включително и в по-ново време.
Професия: кинорежисьор, документалист, общественик (и оператор на ключови събития от прехода).
Основни теми в работата: тоталитаризмът, преходът към демокрация, морални и политически конфликти.
Обществен образ: силно ангажиран критик на комунистическото минало и на компромисите в прехода, често поляризираща фигура в публичния дебат
Плейлист съдържащ кратки записи от най-различни протестни (и не само) мероприятия, които се провеждат в столицата София в края на 80-те и началото на 90-те и е автентичен извор на настроенията и енергията на епохата.
Това е рубрика на режисьора излъчвана по Би Ай Ти. В нея той показва уникални кадри, заснети от самия него в годините на прехода и припомня забравени или пренебрегвани факти и събития. Осветлявайки значението на събития и личности от близкото минало.