Референдумът от 1946 година

България променя държавното си устройство през 1954 година чрез референдум.

Събитията, довели до премахването на Търновската конституция и обявяването на България за народна република през 1946 г., се побират в кратък времеви интервал от два месеца. На заседание на Политбюро на ЦК на БРП (к) Георги Димитров предлага провеждането на народно допитване за формата на държавно управление - монархия или република. Скоро предложението вече е под формата на приетия от ОНС "Закон за допитването до народа за премахване на монархията и за провъзгласяване на народна република". В агитацията си комунистите застъпват тезата, че Търновската конституция е отживелица, а след войната България трябва да се яви на Парижката мирна конференция с доказателство, че е скъсала с миналото си.

Референдумът протича в атмосфера на колизии между комунистите и и опозицията. В момента на провеждането му България е окупирана от СССР. Въпреки това и комунистите, и цялата опозиция подкрепят обявяването на република на фона на лавинообразно нарасналите антимонархически настроения в Европа. Резултатите, макар и фалшифицирани, са демонстрация за единството срещу монархията. От общо 4,5 млн. гласоподаватели в референдума участват 4 132 107. "За" република са подадени 3 833 183 от действителните бюлетини (95,63 %), а за монархия — 175 234 (4,37 %). Общото число на неучаствалите в референдума, подалите недействителни бюлетини и гласувалите за монархия е 676 171 души, т. е. около 15 % от всички гласоподаватели в страната.

На 15 септември 1946 г. България е провъзгласена за народна република. Председател на републиката е Васил Коларов. На следващия ден царица Йоанна получава ултиматум да напусне страната заедно с двете си деца - Симеон II и Мария Луиза, а царският дворец е преустроен в министерски съвет, висша партийна школа и кабинет на новия министър-председател - Георги Димитров.