Делото КТБ

Почти 6 г. след скандалният фалит на КТБ

- ненадминат досега по крупният си размер, заплетените чужди икономически и политически връзки, и скандалната безотговорност, с която прокуратурата оставя общественият интерес да бъде най-губо погазен.

Работата е там, че КТБ се оказва не най-обикновена финансова пирамида, за каквато я представя настоящият гл. прокурор Сотир Цацаров, а сериозна и доста комплексна машинация обвързваща българската държава и най-високите нейни институции с местната и международната мафия. Сериозността на тези обвързаности се оказва с доста по-голяма тежест и възможни вредни обществени последици, а крупните финансови загуби, погасени от джоба на българският данъкоплатец са само върхът на айсберга.

На фона на това прокуратурата не просто мълчи, а целенасочено си затваря очите за връзките на някои политически лица, които са замесени доста надълбоко.

Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ),

а и други неправителствени организации, анализираха многобройни страници от материалите, които прокуратурата е внесла в Специализирания наказателен съд, където се гледа делото за източване на банката с обвиняем нейният собственик Цветан Василев и още 17 лица. От разследването на прокуратурата има данни за отделени над 20 досъдебни производства, за които прокуратурата в лицето на наблюдаващия прокурор Иван Гешев вече пет и половина години отказва всякаква информация.

В отговор на възмутителното и вероятно престъпно бездействие на българските правоохранителни органи идва и първото документално видео по разследването на Фондация „Антикорупционен фонд“ “Делото КТБ: Липсващите имена”. В настоящият му първи епизод авторите разглеждат връзката между фалита на КТБ и провала проекта за газопровод „Южен поток“.

„Разследването и осветяването на корупционните практики по случая КТБ е от ключово значение

за доверието на българските граждани в съдебната ни система и правораздаването като цяло,“ казва Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Според АКФ нуждата да се осветят всички фактори, довели до фалита, е от огромно значение, тъй като става дума за корупционния казус не на годината, а от периода на фалита на банките през 1997 година досега.

„Ако се пропусне тази уникална възможност за осветяване на политико-икономическите връзки по върховете на властта и връзките с бизнеса на ръба или отвъд закона, това ще е не просто пропуск, а непростимо прегрешение спрямо идеята за правова и демократична държава,“ добави Станкушев.

Николай Стайков, съосновател на АКФ и автор на разследването, определя като една от целите му нуждата от гражданска, експертна проверка: „дали прокуратурата е спазила принципите на обективно, всеобхватно и задълбочено разследване“.

„Пет години и половина след като прокуратурата започна работа по разследването на КТБ има едно “мегадело”, тоест обвинение внесено в специализирания съд, и множество досъдебни производства, за които прокуратурата отказва информация,“ каза Стайков. „Една от целите на това проучване е да дадем отговор на въпроса дали се разследва обективно или избирателно, тъй като в документацията има огромен брой споменати или замесени по друг начин лица от обществения живот“.

източник: acf.bg