Възстановяване на популацията на лешоядите в България

Лешоядите, често описвани като „чистачи на природата“, исторически са били неразделна част от българския пейзаж. Четири величествени вида — белоглав, черен (Aegypius monachus), брадат и египетски — някога са обитавали Балканския полуостров и България, играейки жизненоважна екологична роля чрез отстраняване на мърша и предотвратяване на разпространението на болести. Въпреки това, през 20-ти век се наблюдава драматичен спад в популациите им поради широкото използване на отрови срещу хищници, водещо до вторично отравяне, загуба на местообитания, недостиг на храна и пряко преследване. Този трагичен период довежда до пълното изчезване на някои видове в България.

I. Мащаб и продължителен характер на проектите за реинтродукция

Възстановяването на лешоядите в България е амбициозна, дългосрочна визия, целяща реинтродукцията на всичките четири исторически присъстващи вида. Тези усилия изискват мащабни, продължаващи десетилетия инициативи, включващи значителни финансови и човешки ресурси, с проекти, прецизно планирани за продължителни периоди, за да се гарантира устойчивост и успех.

• „Брадат лешояд LIFE“ (LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE): Започнат през август 2023 г., с планирана продължителност от седем години (до юли 2030 г.) и бюджет, надхвърлящ 5 милиона евро.

• Възстановяване на белоглавия лешояд: Започна по-рано с 7-годишен международен проект, стартирал през 2010 г., който успешно доведе до създаването на нови колонии и значително увеличаване на популацията.

• Реинтродукция на черния лешояд: Инициирана през 2015 г., след предполагаемото му изчезване през 1985 г.

Тези обширни времеви рамки и значителни инвестиции подчертават сложността и дълбочината на необходимата природозащитна работа.

II. Ключови международни усилия и сътрудничество

Успехът на тези проекти до голяма степен се дължи на широкото международно сътрудничество, включващо множество европейски организации и институции.

• Фондация за опазване на лешоядите (VCF) (Нидерландия/Швейцария): Координира програми за размножаване в плен и улеснява обмена на знания.

• Фондация EuroNatur (Германия) и Milvus Group (Румъния): Предлагат решаващо сътрудничество и регионална подкрепа.

• Принос от Испания: Правителствата на Екстремадура и Андалусия предоставят черни лешояди и други видове, като испанските организации GREFA и AMUS координират спасяването, рехабилитацията и трансфера на птици.

• Финансиране от Европейския съюз: Програмата LIFE съфинансира множество проекти, включително „Vultures Back to LIFE“, „Bearded Vulture LIFE“, „LIFE RE-Vultures“ и „Egyptian Vulture New LIFE“.

• Европейска мрежа от зоопаркове: Допринася с индивиди, отгледани в плен, чрез Европейската програма за застрашени видове (EEP), осигурявайки генетично разнообразие.

• Трансгранични мрежи: Сътрудничеството с Гърция, Турция, Румъния, Сърбия и Северна Македония гарантира единни протоколи за мониторинг и програми за размножаване за по-широк регионален успех.

III. Централна роля на българските учени и природозащитни организации

Местните експерти и организации са от основно значение за успеха на проекта.

• Зелени Балкани: Водеща сила, координираща множество дейности и управляваща Спасителния център за диви животни в Стара Загора за аклиматизация и лечение на птици.

• Други ключови български организации: Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ), Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и Дружество за защита на хищните птици.

• Дейности: Изследвания, мониторинг с GPS предаватели, поддържане на хранителни станции, подобряване на местообитанията и широкообхватни дейности срещу отравянето (патрули, екипи за бързо реагиране, обучени кучета, системи за ранно предупреждение).

• Сътрудничество: Работи в тясно сътрудничество с местните общности и институции като Министерството на околната среда и водите за широка подкрепа и устойчивост на програмата.

IV. Научни методи и техники за реинтродукция

Прилагат се специфични научни методи, съобразени с поведението и екологията на всеки вид, като се фокусира върху методи за освобождаване, които максимизират оцеляването и успешното установяване.

• Отложено освобождаване (волиера/Delayed Release): Незрелите птици се настаняват в големи волиери за аклиматизация, което е високоефективно за черния и египетския лешояд.

• Хакинг (Hacking): Излюпените в плен пиленца се освобождават от изкуствени гнезда, като им се осигурява храна и наблюдение без пряк човешки контакт.

• Отглеждане от приемни родители (Fostering): Иновативен метод, при който отгледани в плен пиленца се въвеждат в диви гнезда, за да бъдат отгледани от диви двойки възрастни птици, тестван с египетски лешояди.

• Дългосрочен мониторинг: Основен за проследяване на движенията, моделите на разпръскване и смъртността, решаващ за адаптиране на природозащитните мерки.

• Управление на местообитанията: Неразделна част от успеха, включително подобряване на популациите на дивите копитни животни и подкрепа на традиционните пасищни практики.

V. Предизвикателства пред възстановяването на лешоядите

Въпреки значителния напредък, продължават да съществуват сериозни предизвикателства.

• Незаконно отравяне: Най-голямата заплаха в България и на Балканите, често свързана с контрола на хищници, водеща до неизбирателно убиване. Разработва се „система за ранно предупреждение за отравяне на диви животни“.

• Загуба на местообитания и намалена наличност на мърша: Налага създаването и поддържането на изкуствени хранителни станции.

• Електропроводи: Причиняват токов удар или сблъсък, което налага изолиране на опасни стълбове и премаркиране на жиците.

• Бракониерство: По-рядка, но продължаваща заплаха.

• Хищничество: Новооткрита заплаха, особено от златки за черните лешояди, налагаща защита на гнездата.

• Адаптация и разпръскване на младите птици: Младите индивиди се борят да се адаптират, често се разпръскват в опасни райони.

VI. Напредък по видове

• Белоглав лешояд (Gyps fulvus): Реинтродукцията започва през 2009 г.; създадени са 11 нови колонии, стабилна популация с над 150 размножаващи се двойки.

• Черен лешояд (Aegypius monachus): Реинтродукцията започва през 2015 г.; възстановен като гнездящ през 2021-2022 г.; „Брадат лешояд LIFE“ цели пълно възстановяване.

• Брадат лешояд (Gypaetus barbatus): Изчезнал преди повече от 50 години; проектът „Брадат лешояд LIFE“ е ключов двигател, като първото освобождаване е планирано за 17 май 2025 г.

• Египетски лешояд (Neophron percnopterus): Критично застрашена балканска популация; проектът „Egyptian Vulture New LIFE“ показва значителен успех, като заетите територии се увеличават до 36 през 2024 г.

VII. Заключение: Бъдещето на лешоядите в България

Възстановяването на лешоядите в България е една от най-големите и успешни природозащитни инициативи в региона. Забележителният напредък демонстрира ефективността на дългосрочната визия, научните подходи и непоколебимото международно сътрудничество. Уроците, научени от методите за реинтродукция и смекчаването на заплахите, особено по отношение на отравянето, са безценни за бъдещи проекти.

Продължаващите предизвикателства налагат продължаване на международното сътрудничество, интензивни научни изследвания и решаваща обществена подкрепа за едно наистина устойчиво бъдеще. Необходими са допълнителни инвестиции за дейности срещу отравянето, управление на местообитанията и образователни кампании. Триумфалното завръщане на тези великолепни птици не е просто екологична победа за България, а дълбок символ на надежда за балканското и европейското биоразнообразие. То силно демонстрира, че с обединени усилия и отдаденост изчезналите видове наистина могат да бъдат върнати в дивата природа, възстановявайки баланса и здравето на екосистемата за поколения напред.