Еничари

Тежките години на османското иго на Балканите остават в народната памет с една изключително жестока практика на завоевателите - ограбването на най-голямото богатство на поробените, но не златото, имотите или добитъка, не културата и вярата, а децата и младежите – пътя към бъдещето на всеки един народ. "Кръвният данък", най-страшният сред многото други, захранва османските военни сили и стои в основата на създаването на новата армия, т.нар. "jeni-ceri".


Из "Доклад" на Марино Бици, католик из земите ни в 1611 година:


"Миналата година дошъл един търговец на еничарите, изпратен от султана, за да събира синовете на християнските народи. От много години съществува обичай да бъдат вземани (такива деца), за да служат нему и на неговия сарай. Поради това (епископът Петър Солинат) прекара големи страдания. Споменатият епископ на София и бедният християнски народ скриха младежта по планините, горите и пещерите, за да я запазят в светата вяра и да не я дадат в ръцете на неверниците – и то не без голяма загуба за своята бедност..."