Хроника на едно Национално предателство

Знаеш ли, че само противоречието между Тито и Сталин е предотвратило откъсването завинаги не само на Вардарска Македония, а също така и Пиринският македонски край. Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в Народна република България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г., идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това, македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска идентичност.

„Има в нашите редове другари, които не съвсем ясно си дават сметка каква трябва да бъде сега нашата политика по отношение на Македония. Изпуска се често из предвид, че основната част на македонския народ е вече организирана държавно и национално в рамките на Федеративна народна република Югославия като Македонска народна република. На базата на тая република предстои да се обединят и другите части на македонския народ, специално македонците от сегашния Пирински край при съответен за тая цел съюзен договор между България и Югославия, който ще определи и възвръщането на Западните български покрайнини към България…“ - август 1946 г. Изказване на Георги Димитров на пленум на БКП

„Нашата партия признава създадената обективно след Втората световна война във Вардарска Македония НР Македония в рамките на Югославия. Също така признаваме, че в НР Македония се формира македонско национално съзнание... то се формира на противобългарска основа. А ние сме решително против това и смятаме, че ако този въпрос не се урегулира... ще бъде един постоянен източник за дрязги, за смущения и пречки в нашето развитие... И през средните векове, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала само като териториално и политическо понятие, а не като етническо понятие, не като обособена народност... Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска националност там няма и не може да има… (…) всичко, което ние вършихме досега – налагане на език, налагане на друга националност, налагане да се пишат македонци и т.н. – това беше насилие върху волята на това население..." - изказване на Т. Живков пред пленум на БКП, март 1963 г. Само три месеца след създаването на македонската република в рамките на Югославия политбюро решава да нарича българската горноджумайска област македонска и още същия ден се отчита пред Тито: " Скъпи другарю Тито, сред населението на българската част от Македония ще съдействаме за събуждане на македонското национално съзнание. За същата цел ние преименуваме нашата Горноджумайска областна организация Македонска."

Англичаните протестират остро: " Правителството на Негово Величество осъжда действията на българското правителство да отстъпва който и да било дял от българската територия."

На кримската среща Съединените Щати подкрепят Англия и Москва е принудена да заяви че въпросът не е актуален сега, но на тайна среща на Сталин в Москва той настоява пред Тито и Димитров да работят за федерация и за отделянето на пиринския край от България. Сталин дори е до край откровен: "Че нямало развито македонско съзнание в този край нищо не значи. И в Белорус нямахме такова съзнание а после се оказа че в действителност има белоруски народ."

Димитров се съгласява и бърза да изпълни тайните директиви - дарява Пиринско с културна автономия. Това става на десетият пленум чиито решения по македонския въпрос не са оповестени в пресата, скрити са и пред парламента, в който пред все още има опозиция. Затова е информиран само Тито. И понеже всичко трябва да изглежда демократично автономията трябва да бъде поискана отдолу.

Националният предател Георги Димитров заедно с югославският ръководител Йосип Броз Тито тайно се договарят за създаването на македонския език и нация и култура, според която бързо трябва да се създадат македонски театър, македонски книжарници, изучаване на току-що създаденият с помощта и на БКП македонски език и на прясно написаната македонска история.

Ето какво казва по-късно Димитров на закритата част от петият конгрес: "Със споразумението ще се увеличи процеса на движение и бързото обединение на македонските области от двете страни. Нашата партия се съгласи да бъде въведен като задължителен предмет официалният македонски език във всички училища в Пиринския край и допусна като преподаватели от голямото македонско от училище в Скопие и македонски книжари да разпространяват книжнина на Македонски език. Това беше доказателство че нашата партия се отнася с най-голяма отговорност към Обединението на македонския народ. "