Защо Duolingo вече не е за учене:

981 дни. Почти три години на желязна дисциплина, „Super“ абонаменти и хиляди часове пред екрана. И накрая... НИЩО. НИ-ЩО! Когато завъртях последното ниво на испанския курс, очаквах поне виртуално потупване по рамото, анимация, фанфари. Вместо това, приложението просто ми допълни точките и ме изхвърли директно в „Daily Refresher“. Обидно е. След толкова време и пари, се чувстваш не като успешен ученик, а като употребен потребител. Разочарованието ми роди този пост. 

Преди десет години аз бях най-големият фен на Duolingo. Промотирах го пред всеки, запалих десетки хора – те започваха да учат само като гледаха моя ентусиазъм. Вярвах в мисията им толкова силно, че дори се включих в проект за превод на интерфейса и курсовете на родния ми български език. Тогава всичко беше на доброволни начала – crowdsource проект, в който се искаше единствено филологически усет, малко технически умения и мотивация, каквато не липсваше. Помня собственият си възторг и този на други доброволци. Вливахме душа в кода, а лозунгът „Безплатно и достъпно“ беше кауза, не маркетинг.

Исках да се махна още когато замениха „сърцата“ с „енергия“, но останах „на инат“. Исках да извървя пътя докрай, за да мога днес да дам мнение от първа ръка, подплатено с опит. Ето мъничка част от нещата, на които бях свидетел през годините:

• Линейният „Път“: Унищожиха старото „Дърво“, за да ни превърнат в коне с капаци на конвейерна лента, оптимизирана от алгоритъм.

• Наказване на грешката: Единствената образователна платформа, която те изхвърля, когато сгрешиш, за да те принуди да купиш „Super“. 

• Streak Anxiety: Експлоатация на страха от загуба. Не влизаш, за да учиш, а за да не загубиш числото.

• Джебчийство (The Gem Trap): Изскачащи прозорци за „Boost Time“ се появяват точно под пръста ти, където обикновено натискаш „Continue“. Без потвърждение, без време за реакция – просто ти крадат скъпоценните камъни. Това е хищническа практика, а не дизайн.

Преди известно време шефът на „Product Experience“ в Duolingo обяви, че терминът UX (User Experience) е остарял, защото „UX служи на продукта, а продуктът е това, което има най-голямо значение“. Това е официалното признание: потребителят е заличен. Вие сте просто трафик, обслужващ машината.

След 981 дни разбрах, че совата Duo не е учител, а крупие в казино. Тя не иска да говорите испански; тя иска да стоите пред машинката. Затова, от позицията на човек, превъртял тази лицемерна игра, ви оставям с едно:

Всичко при вас е стремеж към „продукт“. Пожелавам ви да си останете именно с него: само продукт и никакви потребители.