Вера Мутафчиева

(28 март 1929 – 9 юни 2009)

Вера Петрова Мутафчиева е българска историчка.

Тя е специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза – романи, повести, есета с историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Авторка е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носителка е на орден „Стара планина“ I степен (1999).

Мутафчиева има доста тежък живот. Загубва баща си - историкът проф. Петър Мутафчиев, още докато е ученичка. По време на социализма трудовете му са забранени, името му не се споменава. Брат й Боян през 1963 г. емигрира във Франция. Малко по-късно в Англия, а след това в САЩ бяга и съпругът й Атанас Славов - преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, писател. Двамата вече са били разделени, но въпреки това "петното" върху нея остава. Тя е дъщеря на народен враг, сестра и съпруга на невъзвращенци.... А през 1969 г. я вербува Държавна сигурност. Характерно за стила на комунистическите служби към хора, чиито роднини са прегрешили към властта тогава, като нейните.


Мутафчиева е преследвана и защото живее известно време на съпружески начала с публициста Владимир Найденов - който за кратко е главен редактор на в. "Народна култура". Той е една от най-големите й любови, но е женен. Тя и разпъната на кръст от обществото. Описва историята си с Найденов в романа си "Белот за две ръце", а после Иван Андонов прави филм по него.