Политическо убийство №1 за целият #30годиниПреход категорично е на българският премиер #АндрейЛуканов
Роден през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си. След завършване на висшето си образование в Москва заема най-различни икономически постове. Изигравaйки сериозна роля в добре подготвеният (и одобрен в Москва) вътрешнопартиен преврат в БКП, при който в свален #Живков, Луканов става два пъти премиер на страната. Все още неразкритото му убийство създава едни от най-големите въпросителни на прехода.
Около 9:15-9:20 ч. Андрей Луканов излиза от дома си на ул. „Латинка“ №15 в София.
Той се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 метра от входа. В колата го чака шофьорът му.
Луканов влиза в автомобила, но след няколко секунди се сеща, че е забравил нещо, излиза от колата и се насочва към домофонната уредба, за да се свърже със съпругата си.
В този момент убиецът, облечен като скитник, се приближава и стреля четири пъти с пистолет „Макаров“ със заглушител от разстояние около 1,5 - 2,5 метра.
Един куршум уцелва в дясното слепоочие на Луканов, а други три го раняват в гърба.
Луканов пада на земята, а убиецът бяга, оставяйки захвърлени дрехи, с които се е маскирал като скитник.
В 9:50 ч. пристигат вътрешният министър Николай Добрев, шефът на следствието Бойко Рашков, следователят Ботьо Ботев и други служители на МВР.
Малко след 11:30 ч. на мястото пристига и руският посланик Александър Авдеев.
Летище София е поставено под наблюдение, но претърсванията на частни самолети излитали в часа след убийството не дават резултат.
Пистолетът с който е извършено убийството е открит 40 дни по-късно зад радиатор в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов“.
Тази хронология очертава последните моменти на Андрей Луканов и последвалите бързи действия за разследване в деня на убийството му.
За убийството са задържани и осъдени петима души: Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев.
По-късно техните присъди са отменени, а делото по случая е закрито без окончателно разкриване на поръчителя или извършителя.
До момента убийството на Луканов остава една от най-големите неразкрити политически мистерии в България.
Преди покушението Луканов е предупреден от американски дипломат за готвено покушение срещу него, но не е ясно дали е взел сериозно тази заплаха.
В деня на убийството личният му бодигард отсъства случайно, което е рядкост.
Убийството е политически мотивирано, но конкретни поръчители и мотиви остават неизвестни. Луканов се смята за една от ключовите фигури при прехода от тоталитаризъм към демокрация в България.
Покушението остава символ на неспособността на преходния период да овладее политическата престъпност и насилие.
Тази информация е събрана от множество източници, включително Wikipedia, новинарски статии и анализи, които описват убийството като политически акт, който остава неразкрит дълго време. Следствието и съдебните решения не са довели до окончателно изясняване на истината около смъртта на Андрей Луканов.
Доказателствата и съдебните протоколи от разследването на убийството на Андрей Луканов съдържат следното:
На местопрестъплението са намерени няколко гилзи от 9 мм пистолет „Макаров“ със заглушител, с който е произведен разстрелът. Пистолетът е открит 40 дни по-късно зад радиатор в жилищен блок на улица „Димчо Дебелянов“.
При огледа на мястото на убийството са намерени дрехи, предполагат се на убиеца — големи по размер части дрехи, оставени между първия и втория етаж на блока, вероятно за маскировка.
Куршумите са пробили дрехите на жертвата, което е потвърдено чрез балистични експертизи. Разследващите отбелязват, че убиецът е държал пистолета по необичаен начин — с ръкохватката обърната нагоре, за да има по-малък откат при стрелбата.
Същият пистолет „Макаров“ е бил използван и при други престъпления — на 7 март 1996 г. с него е убит украинец на име Сергей Шанин. Криминалистите свързват различни убийства чрез балистичните доказателства и оръжието.
Пет лица са били обвинени за убийството, включително Александър Русов, като основен обвиняем, и няколко други съучастници: Кичатов, Ленев, Василев и Георгиев.
В крайна сметка всички са били оправдани заради липса на категорични доказателства, които да потвърдят тяхната вина.
В съдебните протоколи изрично се посочва, че преки доказателства за извършител на убийството не са били открити. Нито един от обвиняемите не е бил признат за несъмнено виновен.
Вещите доказателства включват експертизи на биологични следи върху оставените дрехи, балистична експертиза на оръжието и анализа на куршумите, както и обстойните разпити на свидетели и заподозрени.
По време на следствието и съдебния процес са проведени множество експертизи, вкл. три биологични, но те не дали категоричен отговор за авторството на убийството. Липсата на ясни доказателства е основната причина за неоправдане.
Следствието е било възложено на екип с добър опит, включително Ботьо Ботев, като лично той е бил ръководител на екипа по разследването.
Разследването е продължило няколко години, като за времето са разкрили и няколко други убийства, свързани с едно и също оръжие и потенциално с един и същ извършител.
Тези доказателства и протоколи показват, че разследването е било обстойно и технически добре проведено, но въпреки наличието на балистичен и биологичен материал, липсата на върховни преки доказателства е довела до неразкриване на поръчителя и убийцата на бившия премиер Андрей Луканов.
Убийството на Андрей Луканов има значителни политически последствия и е обект на множество хипотези за това кой и защо би имал полза от него.
Убийството слага край на кариерата на един от ключовите политици на прехода от тоталитаризъм към демокрация, който е имал влияние в икономическите и политическите структури на България в началото на 90-те години.
В деня на убийството, председателят на парламента Благовест Сендов съобщава новината в пленарната зала, а премиерът Жан Виденов лично се обажда да информира за случилото се.
Убийството предизвиква обща декларация от управляващи и опозиция, осъждаща престъплението, като политически мотив се смята за основната версия.
След убийството политическата сцена в България се променя — Жан Виденов е дискредитиран, ново лидерство в БСП се развива около Георги Първанов, който по-късно става президент.
Основната и най-често споменавана версия е политическо разчистване на сметки, като Луканов е смятан за "главен заговорник" срещу Тодор Живков при падането на комунизма. Това поражда теория, че убийството е свързано с "живковистка клика", която търси отмъщение.
Икономически мотиви също се обсъждат — Луканов е бил замесен в приватизационни сделки и контрол върху значими държавни активи, което може да го направи мишена на мощни бизнес интереси и организирана престъпност.
Свързват убийството с вражди между Луканов и влиятелни фигури като бизнесмена Илия Павлов, чиято империя е навлизала в ключови области като енергетиката.
Неофициални и конспиративни версии сочат към намеса на чужди служби (например руски), както и до связи с мафиотски среди и политически кръгове, които са имали интерес убийството да остане неразкрито.
Хипотезата за наемен убиец се подкрепя от факта, че стрелбата е била прецизна и професионално организирана.
"Живковистки конспирации" — елементи от бившата комунистическа власт, отмъстили за свалянето на Живков и ролята на Луканов в прехода.
Бизнес кръгове, загубили влияние или активи, търсейки контрол върху приватизационния процес.
Организирани криминални групи, свързани с мафиотски структури, за които нарушаването на старите договорки е било заплаха.
Политически конкуренти и противници вътре в БСП и други партии, които са искали да освободят пътя за ново лидерство.
Чужди разузнавателни служби с интереси в политическия и икономическия контрол върху България.
Тези хипотези и политически последствия от убийството на Андрей Луканов са разгледани подробно в медиите, журналистически разследвания и анализи и все още представляват предмет на дискусии и спекулации поради редицата неясноти и липса на окончателно разследване.