Най-чувствителния нерв на новата ни история – разликата между фасадата (Политбюро, БКП/БСП) и конструкцията (Държавна сигурност).
В другите страни от Източния блок (Полша, Чехия, Унгария) имаше дисиденти – хора, които се бореха срещу системата отвън (като Лех Валенса или Вацлав Хавел). В България превратът на 10 ноември 1989 г. беше вътрешен – дворцов преврат.
Като Chronos-Sovetolog, ще ви преведа през тази сенчеста територия. Тук не говорим за идеология, а за ресурси и информация
Почетен знак на Комитета за Държавна сигурност (1963 – 1965)
За младата аудитория: Представете си БКП като „Маркетинговия отдел“ и „HR отдела“ на държавата – те говореха по телевизията и назначаваха шефовете. Но Държавна сигурност (ДС) беше „IT отделът“ с администраторски права и достъп до сървърите, паролите и банковите сметки.
Когато Живков падна, партийната номенклатура беше объркана. Но върховете на ДС знаеха, че корабът потъва години преди това. Те имаха план не как да спасят социализма, а как да спасят себе си и активите, като ги трансформират в капитализъм.
Ето как се случи това, стъпка по стъпка:
1. Великото източване: „Научно-техническото разузнаване“ (НТР)
Най-важното подразделение на ДС не бяха доносниците, които слухтяха за вицове (Шесто управление), а Първо главно управление и по-специално НТР.
Кои бяха те? Високообразовани офицери, работещи под прикритие на Запад. Те знаеха езици, разбираха как работи пазарната икономика и, най-важното – управляваха т.нар. Външнотърговски дружества.
Схемата: България имаше фирми регистрирани във Виена, Лондон, Франкфурт, чрез които се заобикаляха ембаргата или се търгуваше оръжие/каптагон. В тези фирми имаше стотици милиони долари държавни пари.
Трансформацията: Когато режимът падна, тези офицери просто „скъсаха връзката“ с центъра в София. Държавните пари станаха техни частни капитали. Така се родиха първите „милионери“ – не с изобретения, а с приватизация на държавни парични потоци.
2. Досиетата като оръжие (Компромат)
В Германия, когато падна Стената, гражданите щурмуваха щаба на Щази (тяхната ДС) и архивите бяха отворени и предадени на хората.
В България ДС сама режисира отварянето (и прочистването) на досиетата.
Резултатът: Информацията кой какъв е бил стана валута. Политици, журналисти и бизнесмени бяха държани в подчинение със заплахата: „Слушай ни, или ще извадим папката, че си бил агент“. Това създаде т.нар. Задкулисие – реалната власт не беше в парламента, а в ръцете на хората, държащи папките (т.нар. „Библиотекари“).
3. Силовият гръбнак: Генезисът на мутрите
Младите хора често романтизират мутренските години. Истината е по-цинична.
ДС имаше огромни щатове от спортисти (борци, боксьори) в ведомствените клубове като „Левски-Спартак“. След 1989 г. тези яки момчета останаха без работа.
Симбиозата: Офицерите от ДС (умните с куфарчетата) използваха спортистите (силните с бухалките), за да охраняват новия им бизнес, да рекетират конкуренцията и да овладяват територии. Така „борците“ бяха просто пехотата на генералите от ДС.
Това е парадоксът, който малцина разбират.
Самата БСП също стана жертва на своето дете – ДС.
Изпразване от съдържание: Идеолозите, хората, които наистина вярваха в лявата идея (колкото и да са били заблудени), бяха избутани. Властта в партията беше взета от прагматици, свързани с службите и бизнеса.
Политически гръмоотвод: БСП обираше негативите на изборите (народният гняв от глада и инфлацията се изливаше върху партията), докато икономическите кръгове на ДС (като кръга „Орион“ при Виденов или „Мултигруп“) изсмукваха ресурсите на държавата. Партията беше лицето, ДС беше ръката в джоба.
Фактът, че ДС режисира прехода, а не бе лустрирана (отстранена от власт), доведе до няколко фатални изкривявания, които тегнат и днес:
Липса на справедливост: Нямаше осъдени за лагерите, за Възродителния процес, за фалита на икономиката. Палачите станаха бизнесмени. Това уби вярата на българина в закона.
Държавен капитализъм (Олигархия): Вместо свободен пазар, получихме пазар, разпределен между „наши хора“. Ако не си от мрежата на ДС, бизнесът ти биваше смачкан.
Ментална щета: Създаде се усещането, че „всички са маскари“ и че демокрацията е просто смяна на господарите. Това е класическо „Активно мероприятие“ на службите – да накараш хората да се чувстват безсилни, за да не пречат.
Термин: Red Bourgeoisie / Nomenklatura Capitalism
Обяснение: В България не се случи революция, а конверсия на властта. Тези, които имаха политическата власт (БКП) и тайната власт (ДС), я обмениха за икономическа собственост. Те станаха първите капиталисти.
Затова в България нямаше „американска мечта“ (от беден да станеш богат с труд). Имаше „българска мечта“ – да си племенник на генерал от ДС, за да ти даде „куфарчето“ с първия милион.
Заключение:
В другите соц страни комунистите загубиха властта и се върнаха като нормални социалистически партии след години. В България мрежите на ДС никога не загубиха икономическата власт. Те просто смениха кабинетите в ЦК на БКП с офиси в небостъргачи. Това е причината преходът да се усеща като незавършен и до днес.
Този сценарий обяснява ли защо „чувството за справедливост“ липсва в разказите на вашите родители?