Биологически факултет на СУ

Един от най-интересните архитектурни паметници на София категорично е Биологическият факултет на Софийския Университет.

Сградата е строена за Агрономически факултет по конкурс, обявен от управата на университета през далечната 1920 година. Конкурсът печели архитектурното бюро „Овчаров-Попов“ – арх. Георги Овчаров и арх. Генко Попов. Изискването на Академическия съвет е проектантите да осигурят прочут чужд архитект, който да им сътрудничи при изготвянето на плановете. Избират немския архитект Паул Бонац, а Овчаров заминава при него на шестмесечно обучение. Бонац оказва силно влияние върху творческия почерк на арх. Овчаров, като му внушава своята истина – „Една сграда може да въздейства мощно, точно с простотата на своя стил.“ През 1928 г. сградата на вече Агрономо-лесовъдния факултет, намираща се на ул. „Княз Симеон Търновски“ (днес Драган Цанков) № 8, е реалност. Зданието силно се откроява по стил и стабилност на монумента. Архитектът използва фугирани тухли като външна мазилка вместо хоросан. Фасадната облицовка е направена от фигурирана зидария, която по стил е уникална и неизползвана дотогава в България. Овчаров вмъква и т. нар. „скрити арки“ – на пръв поглед стената изглежда равна, но при по-внимателено

вглеждане изпъкват закодираните елементи. Високите и тесни прозорци на фасадата допълват визията на зданието. Кулите и арките в екстериора и интериора създават атмосфера на средновековен замък.

Интересен факт е, че строителството на сградата е финансирано не само от държавата, а и от Рокфелеровата фондация, която до 1928 г. дарява 16 млн. лв. за довършване на главното здание. След време архитектурната колегия ще даде своята оценка за архитектурното решение на Агрономо-лесовъдния факултет като „първият най-смел пример за единство на интериор и екстериор у нас“.

Днес Биологическият факултет разполага с 6 просторни аудитории, Аула за 300 души, над 30 учебни лаборатории, над 20 научно-експериментални лаборатории, 4 компютърни зали, вивариум, дрозофилна лаборатория – единствената в България, в която се поддържа колекция от 912 линии Drosophila (22 от които са получени тук), модерен хербариум (SO в Index Herbariorum), оранжерия, библиотека с фонд 82 050 тома библиотечни единици, учебно-експериментална база в кв. Драгалевци с 52 дка опитно поле. На разположение на студентите и преподавателите са Ботаническите градини – София; Екопарк – Варна и Балчик.

За съжаление уютният двор и оранжериите са силно занемарени и не се ползват дори и от студентите, а за граждани и нестуденти достъпът е ограничен.