гр. Бяла и античното селище на нос св. Атанас

Представете си как стоите на ръба на отвесна скала. Пред вас се ширва безкрайната синева на Черно море, а под краката ви лежат хилядолетия история. Точно това ви очаква на нос Свети Атанас край град Бяла – едно от най-впечатляващите и мистични места по българското крайбрежие. Тук, сред шума на вълните, археолозите разкриха изумителен древен град, който пренаписва представата ни за живота по нашите земи през Късната античност.

Многопластова история: От траките до епископите

Животът на нос Свети Атанас не е просто един откъснат исторически епизод. Това е място, на което сакралността се е предавала от поколение на поколение, без прекъсване:

-Тракийски култов център (VI – I в. пр. Хр.): Още преди хилядолетия мястото е било свещено. Открити са над 70 култови ями, древни жертвени огнища и останки от храм.  

-Светилище на Херакъл (II – III в.): По време на Римската империя, култът се трансформира. Археолозите се натъкват на оброчна плоча, мраморни статуетки и скулптури, изобразяващи подвизите на митичния полубог Херакъл.  

-Раннохристиянски комплекс (IV – VI в.): С идването на новата вяра, на самия ръб на скалата е издигната внушителна трикорабна базилика. Комплексът е разполагал с баптистерии (кръщелни), резиденция на главния свещеник и кладенец за светена вода (аязмо).  

Тази базилика е била сърцето на духовенството в района. В нея е открит амфитеатрален синтрон (каменни седалки за свещениците), в средата на който се е намирал престолът на епископа. Намерената там мраморна олтарна маса е толкова изящно изработена, че според специалистите се нарежда сред най-добрите образци на епохата не само по българските земи.

Крепостта, изградена вероятно по времето на византийските императори Анастасий и Юстиниан I, е обхващала около 35 декара площ и е приютявала над 1000 жители. Градът е кипял от живот – имал е централна улица, магазини, обществена баня, пещи за керамика и дори казарми.

Но това, което го прави абсолютен феномен, е неговата икономика. Към днешна дата комплексът е най-големият античен винопроизводствен център, открит в България. Разкрити са цели три винарни, което доказва, че лозарството е било основен поминък – традиция, с която Бяла се гордее и днес. В най-добре запазената винарна е реставриран модел на гигантска антична дървена преса (лостово-винтов механизъм) за мачкане на гроздето.

Целият този процъфтяващ свят е бил жестоко опожарен и напълно изоставен при аваро-славянските нашествия около 614 г., оставайки скрит под земята в продължение на 14 века.

Значимостта на откритията в Бяла далеч надхвърля локалния контекст и може да бъде съпоставена с някои от най-известните археологически резервати, като Ефес и Помпей.