Край

В изпълнение на присъда произнесена от състав на Софийския военен съд на 23-ти юли 1942 година е разстрелян поетът Никола Вапцаров.

Произнесена едва десет часа по-рано присъдата отнася в гроба един от най-талантливите поети, които България някога е имала.

В разгара на Втората световна война за обвинението в противодържавна, комунистическа дейност заедно с Вапцаров на смърт са осъдени още петима души. Несправедливо, но достойно Човекът поема чуждата вина, а с нея и своят път към куршума и безсмъртието.

Тогава той е едва на 32 години. Въпреки издадената с изтеглен от съпругата му кредит стихосбирка „Моторни песни“ (1940) България все още не подозира от какъв талант ще лиши себе си и света.

Именно на нея, на любимата жена поетът пише своето последно стихотворение:

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя -

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам -

ще те целуна и ще си отида.